През последните години морският трафик през турските протоци — Босфора и Дарданелите — се оказа не просто логистично предизвикателство, а важен икономически и геополитически фактор, оказващ все по-силен натиск върху черноморските държави и международния бизнес. Близо 50 000 кораба годишно преминават през тези тесни, но стратегически важни водни пътища, като по обем те надвишават дори преминаванията през Суецкия и Панамския канал. За сравнение: това е почти тройно повече от капацитета на Суецкия канал и четирикратно на Панамския .
Рязко покачване на таксите – новата реалност
В продължение на почти 40 години, от 1983 г. насам, Турция събираше символична такса за транзит – едва $0.80 на нетон. През 2022 г. обаче турското правителство предприе драстична стъпка: тарифата беше увеличена над пет пъти, достигайки $4.08. Това постави началото на поредица от годишни увеличения, които до юли 2025 г. доведоха тарифата до $5.83 на нетон – над седем пъти повече от началното ниво.
Причината за тези увеличения е свързана с ревизията на механизма, по който се изчислява тарифата – според т.нар. златен франк, предвиден в Конвенцията от Монтрьо (1936), която урежда използването на протоците. Тъй като стойността на златото се е увеличила драстично през последните десетилетия, Турция реши да актуализира изчисленията, позовавайки се на правото си да го прави ежегодно.
📊 Таблица: Хронология на таксите за преминаване
| Дата | Такса (USD/нетон) | Увеличение спрямо предходна |
|---|---|---|
| 1983–2022 | $0.80 | — |
| Октомври 2022 | $4.08 | +410% |
| Юли 2023 | $4.42 | +8.3% |
| Юли 2024 | $5.07 | +14.7% |
| Юли 2025 | $5.83 | +15.0% |
Бизнес ефект: Увеличение на разходите и несигурност
Тези нови такси не са просто счетоводна подробност. За корабособственици, търговци и логистични компании в Черноморския регион – включително България, Румъния, Украйна и Грузия – увеличението означава по-високи оперативни разходи, пряко отражение върху себестойността на транспортираните стоки и съответно върху крайните потребители.
Особено засегнати са секторите, разчитащи на морски транспорт на обемни суровини – като зърно, въглища, метали, нефтени продукти. Някои от тези индустрии вече съобщават за преразглеждане на дългосрочни договори, забавяния и нужда от предоговаряне на тарифи, особено при внезапно и ежегодно покачване на транзитните такси.
Къде отиват приходите?
Според турските власти, приходите от новите такси – които само през 2024 г. са надхвърлили $227 милиона, а през 2025 се очаква да доближат $900 милиона – ще бъдат инвестирани в:
- подобрения на навигационната инфраструктура,
- повишаване на сигурността,
- дигитален мониторинг,
- и екологични мерки в района на протоците.
В допълнение, Турция продължава да настоява за изграждането на алтернативния проект „Канал Истанбул“ – нов изкуствен маршрут, който ще дублира трафика на Босфора и ще остане изцяло под вътрешния ѝ контрол.
Регионална конкуренция и стратегическо въздействие
Все по-видимо е как протоците се превръщат в инструмент за икономическо и политическо влияние. Докато Турция повишава таксите, държави с алтернативни транспортни коридори се стремят да пренасочат товарите си по суша или по вътрешноводни пътища, но засега морският маршрут през Босфора остава незаменим.
В този контекст, всяко бъдещо увеличение ще има пряко отражение върху регионалната конкурентоспособност. За страни като България, които разчитат на износа по море, е изключително важно да следят внимателно динамиката на тарифите и да търсят механизми за намаляване на зависимостта от турските протоци – било чрез диверсификация на маршрутите, инвестиции в жп коридори или развитие на пристанищната инфраструктура.
Графика: Морски трафик през протоците (2015–2024)
(Симулирани данни)
| Година | Брой кораби |
|---|---|
| 2015 | 49 000 |
| 2016 | 49 500 |
| 2017 | 50 000 |
| 2018 | 51 000 |
| 2019 | 50 500 |
| 2020 | 49 500 |
| 2021 | 47 000 |
| 2022 | 46 000 |
| 2023 | 45 500 |
| 2024 | 46 000 |
Какво означават тези такси за България?
Българската икономика е силно зависима от морския износ и внос, особено чрез Пристанище Бургас и Пристанище Варна, които осигуряват ключов достъп до Черно море, а оттам – към глобалните пазари. Всяко увеличение на транзитните такси през Босфора и Дарданелите автоматично води до по-високи транспортни разходи, които се отразяват най-пряко върху следните сектори:
1. Износ на насипни товари (метали, цимент, строителни материали)
- България изнася мед, олово, цинк, метални полуфабрикати и цимент основно към Азия и Близкия Изток.
- Почти всички кораби, натоварени в Бургас и Варна, преминават през Босфора, за да стигнат до Суецкия канал или Близкия изток.
- Увеличените такси повишават цената на логистиката с десетки хиляди долари на кораб, което прави българската продукция по-малко конкурентна на международните пазари.
2. Зърнени култури и земеделски продукти
- България е традиционен износител на пшеница, царевица, ечемик и слънчоглед през пристанищата на Черно море.
- Част от тези товари се конкурират с украински и руски износ, които също минават през протоците.
- Повишените разходи поставят ценови натиск върху търговците и може да доведат до изтласкване на българския зърнен експорт от ключови пазари в Близкия изток и Северна Африка.
3. Внос на петрол и енергийни ресурси
- България внася нефтохимически суровини, втечнен газ и горива през морския път от Близкия изток и Кавказ.
- Всеки танкер плаща допълнително за преминаване през протоците, което означава по-скъп транспорт на енергийни продукти.
- В дългосрочен план това може да се отрази на крайната цена на горивата за индустрията и потребителите.
4. Машини, електроника и автомобилни компоненти
- Част от вноса на индустриално оборудване и автомобилни части от Азия към България преминава през Суецкия канал и след това през протоците към Черно море.
- По-високите такси правят вноса по-скъп и забавят доставките, което се отразява на сектори като:
- автомобилостроене (например заводите край Пловдив и Стара Загора),
- машиностроене,
- електроника и сглобяване.
5. Контейнерни товари и търговия на дребно
- Макар България да не е основен контейнерен хъб, през Варна и Бургас преминават вносни стоки от Китай, Индия и Югоизточна Азия.
- Повишените транзитни разходи оскъпяват тези продукти, включително за търговци, вносители и онлайн магазини.
- Това създава допълнителна инфлация в цените на техника, дрехи, битова електроника и обзавеждане.
6. Кораборемонт и морски сервизни дейности
България разполага с традиционно силна кораборемонтна индустрия, съсредоточена основно във Варна и Бургас, както и в по-малки пунктове по Черноморието. Нашите докове обслужват търговски и спомагателни кораби от цяла Европа, Азия и Близкия изток.
Много от тези кораби трябва да преминат през турските протоци, за да достигнат до български корабостроителни и ремонтни бази. Повишените такси за преминаване:
- увеличават разходите на корабособствениците, които все по-често се насочват към алтернативни дестинации – например в Гърция, Турция или дори Украйна (при възможност),
- намаляват конкурентоспособността на българските ремонти като услуга – макар често с по-добро качество и цена, крайната сума за клиента става по-висока заради „входната такса“ през протоците,
- създават логистично колебание за кратки ремонти или инспекции – т.е. клиентите се отказват от посещение, ако трябва да платят хиляди долари само за преминаване.
В резултат, секторът е изправен пред риск от намаляване на обемите работа, загуба на ключови клиенти и затруднения в поддържането на квалифицирани кадри и модерна техника.