Какво се променя и колко повече ще плащат вносителите, износителите и операторите по хранителната верига.
1. Какво всъщност се променя
От 1 декември 2025 г. влиза в сила нова „Тарифа за таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните“ (БАБХ), приета с Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 240 от 11.11.2025 г. С нея се отменя старата тарифа, приета с ПМС № 375 от 30.12.2011 г., която дълги години беше основа за всички такси към БАБХ.
От 1 януари 2026 г. България официално въвежда еврото като своя единствена парична единица. Фиксираният курс е 1 EUR = 1,95583 лв и не подлежи на промяна. Всички такси, посочени в лева в нормативните актове, се преизчисляват автоматично в евро по този курс. На практика новата тарифа, въведена в края на 2025 г., е разчетена така, че след 01.01.2026 г. таксите да са „чисти“ суми в евро (например 31,29 лв = 16,00 EUR; 19,56 лв = 10,00 EUR и т.н.).
Паралелно с това продължава да действа и отделен „Ценоразпис за платените услуги“ на БАБХ (лабораторни анализи, обучения, консултации и др.), който се одобрява и публикува от Министерството на земеделието и/или от самата агенция.
В тази статия всички сравнения са дадени в два варианта – в лева (както са били таксите до момента) и в евро по фиксирания курс. За бъдещи периоди след 01.01.2026 г. е добре фирмите да планират разходите си основно в евро.
Важно разграничение:
- Тарифата – урежда таксите за официален контрол и други официални дейности: внос и износ на храни, фуражи и животни, фитосанитарен контрол, регистрации и одобрения на обекти, здравни, ветеринарни и фитосанитарни сертификати, проверки по сигнали, последващ контрол и др.
- Ценоразписът – урежда платени услуги по искане на клиента: лабораторни анализи, визуална диагностика, обучения, консултации, изготвяне на становища по договор, пробовземане извън официален контрол и други подобни.
За операторите разликата често изглежда по-просто – „това, което е задължително към държавата, за да мине пратката или обектът“ (таксите по тарифата) срещу „допълнителните услуги, които сами поръчваме“ (по ценоразпис).
2. Кого засягат най-силно новите такси
Най-силно ще усетят промените следните групи фирми и оператори по хранителната верига:
- Регистрации и одобрения на обекти. Таксата за издаване на удостоверение за регистрация за производство, съхранение и търговия със суровини и храни, предназначени за човешка консумация, както и за обекти за производство или търговия с материали и предмети
- Вносители на храни и фуражи от трети страни – камиони и контейнери от Турция, държави в Азия, Близкия изток, Латинска Америка и др.
- Износители на растителни продукти, дървен материал и храни за трети страни – например кориандър, зърно, растителни масла, дърва за огрев, дървесен чипс и др.
- Оператори с храни и фуражи на територията на България – производствени обекти, складове, търговци на едро и дребно, онлайн магазини, митнически складове за храни и фуражи.
- Земеделски производители и търговци на растителни продукти – при фитосанитарни проверки, растителни паспорти, визуална диагностика на място.
- Спедитори и митнически представители – защото трябва да обясняват предварително на клиентите какви разходи към БАБХ да очакват и да ги включват коректно в офертите и калкулациите.
3. „Старо“ срещу „ново“ – ключови числа в лева и евро
По-долу са обобщени ключови позиции от старата и новата тарифа, които са особено важни за вносители, износители и оператори по веригата на храните и фуражите. За всяка позиция са дадени стойностите както в лева, така и в евро (по курс 1 EUR = 1,95583 лв). Всички суми са примерни и са без ДДС.
3.1. Почасови ставки за официален контрол
В старата тарифа за много дейности (клинични прегледи, проверки, пробовземане, одит) беше заложена базова ставка от 16,00 лв (~8.18 EUR) на служител за час.
В новата тарифа се въвеждат няколко „нива“ за първия час:
- Официален контрол по искане на оператор – първи час: 31,29 лв (= 16.00 EUR). Старо ниво: 16,00 лв (~8.18 EUR).
– Разлика: +15,29 лв (~+7.82 EUR).
– Процентно увеличение: приблизително +95,6 %. - Допълнителна проверка за проследяване на несъответствия – първи час: 31,29 лв (= 16.00 EUR). Старо ниво: 16,00 лв (~8.18 EUR).
– Разлика: +15,29 лв (~+7.82 EUR).
– Процентно увеличение: приблизително +95,6 %. - Последваща проверка за изпълнение на предписание – първи час: 21,51 лв (= 11.00 EUR). Старо ниво: 16,00 лв (~8.18 EUR).
– Разлика: +5,51 лв (~+2.82 EUR).
– Процентно увеличение: приблизително +34,4 %.
За следващите часове ставката е по-ниска (например 13,10 лв ≈ 6.70 EUR), но първият час на инспектор вече е почти двойно по-скъп от стария стандарт 16,00 лв (~8,18 EUR). Това оскъпява всяка допълнителна проверка, извънреден контрол или официален контрол по искане на оператора.
Вид дейност | Стара ставка (лв) | Стара ставка (EUR) | Нова ставка (лв) | Нова ставка (EUR) | Увеличение |
Официален контрол по искане (1-ви час) | 16.00 | 8.18 | 31.29 | 16.00 | ≈ +95,6 % |
Допълнителна проверка (1-ви час) | 16.00 | 8.18 | 31.29 | 16.00 | ≈ +95,6 % |
Последваща проверка (1-ви час) | 16.00 | 8.18 | 21.51 | 11.00 | ≈ +34,4 % |
Таблицата показва ясно, че почти навсякъде първият час работа на инспектор вече струва в пъти повече спрямо стария стандарт от 16 лв/час, което се натрупва осезаемо при сложни или проблемни проверки.
3.2. Граничен официален контрол – пратки с храни и фуражи
Класическият модел за граничен официален контрол при внос на храни и фуражи (включително продукти от животински произход, фуражи и определени храни от неживотински произход) и преди, и сега се базира на три ключови прага: пратки до 6 тона, между 6 и 46 тона и над 46 тона.
Стара тарифа:
• Пратка до 6 т – 108,00 лв (~55.22 EUR).
• Пратка от 6 до 46 т – 108,00 лв (~55.22 EUR) + 18,00 лв/тон (~9.2 EUR/тон) над 6 т.
• Пратка над 46 т – 821,50 лв (~420.03 EUR).
Нова тарифа (ориентировъчно):
• Пратка до 6 т – около 108,55 лв (~55.5 EUR).
• Пратка от 6 до 46 т – 108,55 лв (~55.5 EUR) + около 18,58 лв/тон (~9.5 EUR/тон) над 6 т.
• Пратка над 46 т – около 831,23 лв (~425.0 EUR).
Тип пратка | Стара такса (лв) | Стара такса (EUR) | Нова такса (лв) | Нова такса (EUR) | Разлика (лв) | Увеличение |
До 6 т | 108.00 | 55.22 | 108.55 | 55.50 | 0.55 | ≈ +0,5 % |
Над 6 т (на тон над 6 т) | 18.00 | 9.20 | 18.58 | 9.50 | 0.58 | ≈ +3,2 % |
Над 46 т (пакетна такса) | 821.50 | 420.03 | 831.23 | 425.00 | 9.73 | ≈ +1,2 % |
Изводът е, че самата основна такса за граничен официален контрол не скача драстично – увеличенията в таблицата са между 0,5 % и около 3 %. Големият ефект идва от по-скъпите почасови ставки, допълнителните проверки и свързаните документи (сертификати, становища и др.). След 01.01.2026 г. е разумно операторите да мислят за тези суми вече основно в евро – около 55–56 EUR, 9–10 EUR/тон и 420–425 EUR за големи пратки.
3.3. Сертификати и писмени становища
Най-сериозни увеличения се наблюдават при различни видове сертификати и писмени становища – здравни, ветеринарни, фитосанитарни, сертификати за свободна продажба, сертификати за добри практики и др.
Примери:
• Фитосанитарен сертификат (ФСС):
– Стара тарифа: 21,00 лв (~10.74 EUR).
– Нова тарифа: 22,49 лв (~11.5 EUR).
– Разлика: +1,49 лв (~+0.76 EUR).
– Увеличение: приблизително +7,1 %.
• Сертификат за спазване на добри практики, сертификат за произход (от гледна точка на безопасност на храните) и сертификат за свободна продажба:
– В новата тарифа таксата е около 70,40 лв (~35.99 EUR ≈ 36 EUR) за брой.
– В старите режими подобни документи често са били в диапазона 16–30 лв (8,2–15,3 EUR).
– В зависимост от конкретното предишно ниво говорим за увеличение от приблизително +134 % до над +300 %.
При писмените становища (например становище без посещение на място) таксите също скачат от нива около 16–30 лв (8–15 EUR) до около 50 лв (25–26 EUR), което е увеличение от порядъка на +70 % до +210 %.
Вид документ | Стара такса (лв) | Стара такса (EUR) | Нова такса (лв) | Нова такса (EUR) | Увеличение |
Фитосанитарен сертификат (ФСС) | 21.00 | 10.74 | 22.49 | 11.50 | ≈ +7,1 % |
Сертификат за добри практики / произход / свободна продажба | 30.00 | 15.34 | 70.40 | 35.99 | ≈ +134 % спрямо 30 лв |
Писмено становище (без посещение) | 30.00 | 15.34 | 50.00 | 25.56 | ≈ +66,7 % спрямо 30 лв |
Таблицата показва, че при част от сертификатите и становищата скокът е двуцифрен процентно, а при някои позиции – над два пъти спрямо ориентировъчните стари нива.
3.4. Заверени копия и преписи на документи
При заверките и преписите ситуацията е по-нюансирана. В старата тарифа заверка на копие на сертификат обикновено струваше около 5,00 лв (~2.56 EUR).
В новата тарифа структурата е:
• 4,88 лв (~2.5 EUR) за първата страница.
• 0,98 лв (~0.5 EUR) за всяка следваща страница.
За едностранични документи това означава леко поевтиняване (от 5,00 лв / 2.56 EUR на 4,88 лв / 2.5 EUR, т.е. около –2,4 %). При по-дългите многолистни сертификати обаче общата цена може да надхвърли предишните 5,00 лв (~2.56 EUR) – т.е. реално поскъпване при дълги документи.
3.5. Регистрации и одобрения на обекти – колко пъти се вдигат таксите
Тук увеличенията са най-шумни и в чисто нормативния анализ, и в реалните калкулации на бизнеса. Причината е, че в старата уредба за много различни обекти по Закона за храните се прилагаше една и съща базова такса, докато с новата тарифа се въвеждат диференцирани размери според вида и размера на обекта.
В старата схема таксата за издаване на удостоверение за регистрация за производство, съхранение и търговия със суровини и храни, предназначени за човешка консумация, както и за обекти за производство или търговия с материали и предмети, влизащи в контакт с храни, е била **34,00 лв** (около **17.38 EUR**). Тази сума практически се е прилагала като универсална такса за широк кръг обекти.
С новата тарифа по ПМС № 240/2025 тази универсална такса от 34 лв се заменя от диференцирани размери според вида на обекта и неговата площ. По-долу са обобщени няколко характерни примера (стойностите в евро са по курс 1 EUR = 1,95583 лв):
- Малък магазин за храни до 50 m² – новата такса за регистрация е **201,45 лв** (около **103.0 EUR ≈ 103 EUR**). Спрямо старите 34 лв (~17.38 EUR) това е увеличение приблизително **5,9 пъти** (+~492 %).
- Магазин с площ от 51 до 250 m² – новата такса е **305,11 лв** (около **156.0 EUR ≈ 156 EUR**). Спрямо 34 лв това е почти **9 пъти** нагоре (+~797 %).
- Голям магазин над 251 m² – новата такса достига **449,84 лв** (около **230.0 EUR ≈ 230 EUR**). Тук говорим за увеличение от около **13,2 пъти** спрямо 34 лв (+~1223 %).
- Производствен обект за храни (цех, предприятие) – там, където досега също се е прилагала базовата такса 34 лв (~17.38 EUR), новият размер е **1 060,06 лв** (около **542.0 EUR ≈ 542 EUR**). Това е увеличение от приблизително **31,2 пъти** (+~3018 %).
- Обект за производство и/или търговия с материали и предмети, влизащи в контакт с храни – новата такса за регистрация отново е **1 060,06 лв** (около **542.0 EUR ≈ 542 EUR**), т.е. отново над **30 пъти** над старите 34 лв.
На практика това означава, че малките магазини и заведения ще усетят увеличение в диапазона от приблизително 6 до 13 пъти, а производствените цехове и част от по-специфичните обекти – дори над 30 пъти в сравнение с досегашните нива. В нашите примери използваме левовите стойности от старата тарифа и новите левови и еврови стойности от ПМС № 240/2025, като превалутирането на старите суми е направено по официалния курс лев/евро, който ще бъде приложен от 01.01.2026 г.
4. Официални източници – къде да проверите актуалните документи
Добра практика е да се работи винаги с официалните текстове на тарифата и ценоразписа, публикувани от компетентните органи. За целта операторите могат да ползват следните източници:
• „Държавен вестник“ – за оригиналния текст на новата тарифа (ПМС № 240/11.11.2025 г.) и за старите разпоредби (ПМС № 375/2011 г.). Официален сайт: https://dv.parliament.bg
• Официалният сайт на БАБХ – секция „Тарифа и ценоразпис“, където обикновено се публикуват актуалните версии на тарифата и ценоразписа в преходния период (лв) и след това в евро. Официален сайт: https://bfsa.egov.bg
• Официалният сайт на Министерството на земеделието – за проекти и окончателни текстове на тарифи и ценоразпис, както и за разяснения по прилагането им. Официален сайт: https://www.mzh.government.bg
• Сайтовете на областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) – за локална информация, телефони за контакт и практическо прилагане по региони и гранични пунктове. Централизиран списък с контакти: https://bfsa.egov.bg/wps/portal/bfsa-web/contacts/obdh-contacts
• Официалните страници за въвеждането на еврото в България – за общите правила при конвертиране на цени, двойно обозначаване (лв/EUR) и защита на потребителите. Официален сайт: https://evroto.bg
5. Примерни сценарии – как изглеждат новите такси в реални ситуации
Следните примери са примерни и опростени, но показват нагледно как конкретни пратки и количества се отразяват в таксите по старата и новата тарифа. За по-голяма яснота всяка сума е показана както в лева, така и в евро. Всички стойности са примерни и са без ДДС. В примерите по-долу разглеждаме основно сценарии при износ. При внос на същия тип стоки към описаните такси по тарифата следва да се добави и отделен пазарен разход за изготвяне на CHED, който при реална работа често се оказва по-голям от самите държавни такси към БАБХ.
5.1. Износ на контейнер с кориандър за трета страна (24 тона)
Ситуация: Български износител изпраща контейнер с около 24 тона кориандър за трета страна. Кориандърът попада в групата на растителни продукти като кафе, какао на зърна, ядки, подправки и др., за които тарифата предвижда такса на тон.
Стара тарифа (примерен режим):
• Такса за фитосанитарен контрол – 16,78 лв/тон (~8.58 EUR/тон).
• 24 тона × 16,78 лв = 402,72 лв (~205.91 EUR).
• Фитосанитарен сертификат (ФСС) – 21,00 лв (~10.74 EUR).
• Общо: 423,72 лв (~216.64 EUR).
Нова тарифа (примерен режим):
• Такса за фитосанитарен контрол – 16,62 лв/тон (~8.5 EUR/тон).
• 24 тона × 16,62 лв ≈ 398,88 лв (~203.94 EUR).
• Фитосанитарен сертификат – 22,49 лв (~11.5 EUR).
• Общо: 421,37 лв (~215.44 EUR).
Разлика:
• Старо: 423,72 лв (~216.64 EUR).
• Ново: 421,37 лв (~215.44 EUR).
• Абсолютна разлика: –2,35 лв (приблизително –1,20 EUR).
• Процентна разлика: приблизително –0,6 % (леко намаление).
В този пример общата сума към БАБХ почти не се променя. Това показва, че не всички фитосанитарни позиции скачат драстично – при някои продукти ефектът е неутрален или дори леко понижаващ се. След 01.01.2026 г. износителят реално ще мисли за тази операция в диапазона около 215–216 EUR общо.
5.2. Износ на камион с дърва за огрев за Турция (22 тона)
Ситуация: Български износител изпраща товарен автомобил с 22 тона дърва за огрев за Турция. Дървата попадат в тарифната точка за „отпадъчна дървесина, дърва за огрев, подпори и др.“, която се таксува на тон.
Стара тарифа:
• Такса за дърва за огрев – 5,00 лв/тон (~2.56 EUR/тон).
• 22 тона × 5,00 лв = 110,00 лв (~56.24 EUR).
• Фитосанитарен сертификат – 21,00 лв (~10.74 EUR).
• Общо: 131,00 лв (~66.98 EUR).
Нова тарифа:
• Такса за дърва за огрев – 9,78 лв/тон (= 5.00 EUR/тон ≈ 5,00 EUR/тон).
• 22 тона × 9,78 лв = 215,16 лв (~110.01 EUR ≈ 110,0 EUR).
• Фитосанитарен сертификат – 22,49 лв (~11.5 EUR ≈ 11,5 EUR).
• Общо: 237,65 лв (~121.51 EUR ≈ 121,5 EUR).
Разлика:
• Старо: 131,00 лв (~66.98 EUR).
• Ново: 237,65 лв (~121.51 EUR).
• Абсолютна разлика: 106,65 лв (приблизително 54,5 EUR).
• Процентно увеличение: приблизително +81,4 %.
Тук увеличението е много осезаемо – почти удвояване на разхода към БАБХ само от такси и сертификат. След въвеждане на еврото износителят ще вижда директно суми от порядъка на около 67 EUR „преди“ и около 121–122 EUR „след“, което прави ефекта още по-ясен.
5.3. Износ на кораб с 2000 тона дървесен чипс (преработена суровина)
Ситуация: Български оператор изнася кораб с 2000 тона дървесен чипс за трета страна. Чипсът се третира като преработена/непреработена суровина, неупомената изрично в тарифата, и се таксува на партиди.
Стара тарифа:
• Такса за фитосанитарен контрол – 16,78 лв/партида до 20 т (~8.58 EUR/партида).
• 2000 т / 20 т = 100 партиди.
• 100 × 16,78 лв = 1678,00 лв (~857.95 EUR).
• Фитосанитарен сертификат – 21,00 лв (~10.74 EUR).
• Общо: 1699,00 лв (~868.68 EUR).
Нова тарифа:
• Такса за фитосанитарен контрол – 19,56 лв/партида до 25 т (= 10.00 EUR/партида ≈ 10,00 EUR).
• 2000 т / 25 т = 80 партиди.
• 80 × 19,56 лв = 1564,80 лв (~800.07 EUR ≈ 800 EUR).
• Фитосанитарен сертификат – 22,49 лв (~11.5 EUR ≈ 11,5 EUR).
• Общо: 1587,29 лв (~811.57 EUR ≈ 811,6 EUR).
Разлика:
• Старо: 1699,00 лв (~868.68 EUR).
• Ново: 1587,29 лв (~811.57 EUR).
• Абсолютна разлика: –111,71 лв (приблизително –57,1 EUR).
• Процентна разлика: приблизително –6,6 % (намаление).
Тук увеличената единична такса за партида (16,78 → 19,56 лв) се компенсира от по-големия тонаж в една партида (25 т вместо 20 т). В резултат общата сума към БАБХ леко намалява – както в лева, така и в евро. След 01.01.2026 г. операторът реално ще мисли за този пример като за разход от порядъка на около 800–812 EUR, а не в левове.
5.4. Износ на кораб с 2000 тона дърва за огрев
Ситуация: Български оператор изнася кораб с 2000 тона дърва за огрев за трета страна. Тук дървата попадат в тарифната точка за „отпадъчна дървесина, дърва за огрев, подпори и др.“, която се таксува на тон.
Стара тарифа:
• Такса за дърва за огрев – 5,00 лв/тон (~2.56 EUR/тон).
• 2000 тона × 5,00 лв = 10 000,00 лв.
• Фитосанитарен сертификат – 21,00 лв (~10.74 EUR).
• Общо: 10 021,00 лв (~5123.66 EUR ≈ 5124 EUR).
Нова тарифа:
• Такса за дърва за огрев – 9,78 лв/тон (= 5.00 EUR/тон ≈ 5,00 EUR/тон).
• 2000 тона × 9,78 лв = 19 560,00 лв.
• Фитосанитарен сертификат – 22,49 лв (~11.5 EUR).
• Общо: 19 582,49 лв (~10012.37 EUR ≈ 10 012 EUR).
Разлика:
• Старо: 10 021,00 лв (~5124 EUR).
• Ново: 19 582,49 лв (~10 012 EUR).
• Абсолютна разлика: 9561,49 лв (приблизително 4888,7 EUR).
• Процентно увеличение: приблизително +95,4 %.
Това е пример за ситуация, при която новата тарифа реално почти удвоява разходите за фитосанитарни такси и сертификат при големи количества. При гледане в евро ефектът е много лесен за възприемане – от около 5100 EUR общо преди до около 10 000 EUR след промяната. Когато се добавят и разходите за фумигация (частна услуга) плюс такса за преглед след фумигация, общата тежест става още по-сериозна.
5.5. Износ на камион с 24 t пшеница (зърно)
Ситуация: Български износител изпраща товарен автомобил с около 24 тона пшеница за трета страна. Пшеницата попада в групата на зърно, брашна, шротове, кюспета и трици, за които тарифата предвижда такса на тон, с отделен компонент за първите 10 t и отделна ставка за всеки следващ тон над този праг.
Стара тарифа (примерен режим):
• Фитосанитарен контрол за зърно – партида над 10 t:
– Първите 10 t: 31,88 лв (~16.3 EUR).
– Оставащи 14 t: 14 × 3,35 лв = 46,90 лв (~23.98 EUR).
– Общо за контрол: 78.78 лв (~40.28 EUR).
• Фитосанитарен сертификат (ФСС): 21,00 лв (~10.74 EUR).
• Общо към БАБХ (стар режим): 99.78 лв (~51.02 EUR).
Нова тарифа (примерен режим):
• Фитосанитарен контрол за зърно – партида над 10 t:
– Първите 10 t: 32,27 лв (~16.5 EUR).
– Оставащи 14 t: 14 × 3,91 лв = 54,74 лв (~27.99 EUR).
– Общо за контрол: 87.01 лв (~44.49 EUR).
• Фитосанитарен сертификат (ФСС): 22,49 лв (~11.5 EUR).
• Общо към БАБХ (нов режим): 109.50 лв (~55.99 EUR).
Сравнение за 24 t пшеница (камион):
• Старо общо: 99.78 лв (~51.02 EUR).
• Ново общо: 109.50 лв (~55.99 EUR).
• Абсолютна разлика: 9.72 лв (~4.97 EUR).
• Процентно увеличение: приблизително 9.7 %.
Тук ефектът е осезаем – близо 10 % поскъпване само от фитосанитарната част и сертификата за един камион. Когато става дума за редовни курсове, този допълнителен разход към БАБХ започва да тежи сериозно върху маржа на тон, особено при нискомаржови сделки, при които всеки евроцент на тон има значение.
5.6. Износ на кораб с 5000 t пшеница (насипен товар)
Ситуация: Български оператор изнася кораб с 5000 тона пшеница (насипен товар) за трета страна. И тук пшеницата попада в групата на зърно, брашна, шротове, кюспета и трици, които се таксуват по същата логика – една сума за първите 10 t и отделна ставка на тон за количеството над тях. За целия кораб се издава един общ фитосанитарен сертификат.
Стара тарифа:
• Фитосанитарен контрол за зърно – партида над 10 t:
– Първите 10 t: 31,88 лв (~16.3 EUR).
– Оставащи 4990 t: 4990 × 3,35 лв = 16 716,50 лв (~8547.01 EUR).
– Общо за контрол: 16748.38 лв (~8563.31 EUR).
• Фитосанитарен сертификат (ФСС): 21,00 лв (~10.74 EUR).
• Общо към БАБХ (стар режим): 16769.38 лв (~8574.05 EUR).
Нова тарифа:
• Фитосанитарен контрол за зърно – партида над 10 t:
– Първите 10 t: 32,27 лв (~16.5 EUR).
– Оставащи 4990 t: 4990 × 3,91 лв = 19 510,90 лв (~9975.76 EUR).
– Общо за контрол: 19543.17 лв (~9992.26 EUR).
• Фитосанитарен сертификат (ФСС): 22,49 лв (~11.5 EUR).
• Общо към БАБХ (нов режим): 19565.66 лв (~10003.76 EUR).
Сравнение за 5000 t пшеница (кораб):
• Старо общо: 16769.38 лв (~8574.05 EUR).
• Ново общо: 19565.66 лв (~10003.76 EUR).
• Абсолютна разлика: 2796.28 лв (~1429.72 EUR).
• Процентно увеличение: приблизително 16.7 %.
При кораба ефектът вече се измерва в хиляди евро – само фитосанитарните такси и сертификатът поскъпват с около 15–17 % спрямо стария режим. Това директно влиза в себестойността на тонажния фрахт и ако не бъде отчетено навреме при договарянето на цената FOB/CFR, може да „изяде“ значителна част от печалбата по сделката или да я превърне в гранично рентабилна.
6. CHED – допълнителен разход извън тарифата на БАБХ
Освен таксите по тарифата на БАБХ и платените услуги по ценоразписа, при внос на много стоки има още едно перо, което не е директно държавна такса, но реално се плаща почти винаги – това е услугата по изготвяне на CHED (Common Health Entry Document – Общ здравен входящ документ) за граничен контрол. Без валидиран CHED пратката не може да мине ветеринарен или фитосанитарен контрол на граничния пункт и съответно не може да бъде освободена от митница.
По европейското законодателство операторът (или негов представител) е длъжен предварително да попълни Част I на CHED в системата TRACES NT, с която се уведомява граничният контролен пункт за пристигането на пратката. Част II от документа се попълва и заверява от официалния ветеринарен или фитосанитарен инспектор на граничния пункт, който вписва резултата от документалната, идентичностната и физическата проверка. Едва след това CHED се счита за валидиран и може да се премине към митническо оформяне.
Самото заверяване на CHED от граничния инспектор е част от официалния контрол и попада в таксите по тарифата на БАБХ, които анализираме в тази статия. В практиката обаче повечето фирми не поддържат самостоятелен достъп и експертиза за работа с TRACES NT и затова възлагат попълването на Част I на CHED на митнически представители, спедитори или специализирани частни фирми. Тези услуги са изцяло пазарни – цената им не е уредена в тарифата на БАБХ и не е държавна такса.
Обичайно в цената за изготвяне на CHED частната фирма включва: създаване и поддръжка на профили в TRACES, въвеждане на данните за пратката (изпращач, получател, кодове по КН, тегла, вид опаковки и т.н.), прикачване на сертификати и лабораторни резултати, комуникация с оператора и с граничния пункт при нужда от корекции. На практика за вносителя това е отделен ред във фактурата, който често се добавя към спедиторската или митническата услуга.
Важно е да се подчертае, че този разход не се вижда никъде в тарифата на БАБХ, но в реални условия той съществува при всяка пратка, за която се изисква CHED. При внос на храни и фуражи от трети страни много често именно услугата „изготвяне на CHED“ се оказва най-голямото единично перо, като не е рядкост тя да бъде съпоставима или дори по-висока от самите държавни такси за граничен контрол по тарифата – особено когато се работи с малки партиди или с множество отделни CHED за един контейнер или камион.
Затова, когато операторите планират общия разход за внос или транзит на стоки, за които се изисква CHED, е разумно да разглеждат три отделни групи разходи: (1) таксите по тарифата на БАБХ за официален контрол; (2) платените услуги по ценоразпис (лабораторни анализи, диагностика, становища и др.); и (3) възнаграждението на частната фирма или митническия представител за изготвянето и техническото обслужване на самия CHED в TRACES NT. Едва сборът на тези три компонента дава реалната картина за това „колко струва“ преминаването на една вносна пратка през граничния контрол на БАБХ.
7. Топ 5 най-скочили такси – обобщение в числа
Таблицата по-долу обобщава няколко от най-съществените увеличения при таксите по Закона за храните. Всички стойности са ориентировъчни и са дадени както в лева, така и в евро (по курс 1 EUR = 1,95583 лв).
Вид обект / такса | Стара такса (лв) | Стара такса (EUR) | Нова такса (лв) | Нова такса (EUR) | Колко пъти се вдига |
Малък магазин до 50 m² | 34.00 | 17.38 | 201.45 | 103.00 | ≈ 5,9 пъти |
Магазин 51–250 m² | 34.00 | 17.38 | 305.11 | 156.00 | ≈ 9 пъти |
Магазин над 251 m² | 34.00 | 17.38 | 449.84 | 230.00 | ≈ 13,2 пъти |
Производствен обект за храни | 34.00 | 17.38 | 1060.06 | 542.00 | ≈ 31,2 пъти |
Обект за материали в контакт с храни | 34.00 | 17.38 | 1060.06 | 542.00 | ≈ 31,2 пъти |
Тази таблица ясно показва, че най-големите скокове са при производствените обекти и специализираните обекти за материали в контакт с храни, където таксата за регистрация реално преминава от символични нива към стотици евро.
8. Практически изводи за бизнеса след преминаването към евро
Новата тарифа на БАБХ не променя принципите на официалния контрол, но значително променя цената му. От 01.01.2026 г. всички такси ще се виждат и плащат в евро, което улеснява международните оператори, но същевременно прави оскъпяването много по-видимо за всеки вносител, износител или собственик на обект. На фона на маржове от няколко процента при търговията с храни допълнителните десетки и стотици евро на пратка или обект вече не са „дребен разход“, а фактор, който може да реши дали една сделка изобщо има смисъл.
Практическият ефект върху бизнеса може да се обобщи така:
- Малките магазини и заведения се сблъскват с еднократни разходи за регистрация, които са между 6 и 13 пъти по-високи от досегашните – за много квартални обекти това означава, че само таксата към БАБХ вече се равнява на един или няколко месечни наема.
- Производствените предприятия и обектите за материали в контакт с храни плащат над 30 пъти повече за регистрация. Това превръща регулаторния входен билет в сериозно капиталово перо и може да откаже инвеститори от разширяване или откриване на нови мощности.
- При износ на обемни и нискомаржови стоки (като дърва за огрев) новата тарифа реално почти удвоява разходите за фитосанитарни такси и сертификати. Ако към тях добавим транспорт, фумигация, митнически услуги и пристанищни разноски, печалбата на тон лесно може да се „изяде“ само от контролни разходи.
- При внос новият фактор е услугата по изготвяне на CHED – в реални условия често именно тя е най-голямото единично перо по линията „контрол на БАБХ“ и по стойност надхвърля държавните такси. Това тежи особено при малки пратки, групажни контейнери и регулярни доставки на нискомаржови храни.
За да се намалят рисковете, операторите трябва да включват таксите към БАБХ и разходите за CHED още в етапа на оферта и договаряне – заедно с мито, ДДС, транспорт и други разходи, винаги пресметнати в евро. Пренебрегването на тези компоненти вече не е „досадна дреболия“, а пряк риск от сделки на нулев или отрицателен резултат, особено при силна конкуренция и фиксирани продажни цени към търговските вериги.
Без ясна калкулация и предварителен анализ новите такси могат да действат като скрит бариерен вход – да затруднят навлизането на малки и средни фирми на пазара и да поставят съществуващите оператори пред избор: повишаване на крайните цени (с риск да загубят клиенти) или отказ от определени пазари и продукти. Затова за всеки бизнес, който работи с храни, фуражи и растителни продукти, новата тарифна рамка на БАБХ вече трябва да се разглежда не просто като административна подробност, а като ключов елемент от цялостната ценова и търговска стратегия.