Що е то инфлация?
Инфлацията представлява трайно и всеобщо нарастване на ценовото равнище в една икономика. Тя води до обезценяване на парите – с други думи, с едно и също количество пари можем да купим по-малко стоки и услуги, отколкото преди. Инфлацията е естествено явление в пазарната икономика, но когато излезе извън контрол, подкопава доверието в националната валута и затруднява планирането както на домакинствата, така и на бизнеса.
Измерването ѝ става най-често чрез Индекса на потребителските цени (CPI – Consumer Price Index), който проследява промяната в цените на фиксирана „потребителска кошница“ от стоки и услуги.
Формулата за изчисляване на инфлацията е:
Инфлация (%) = [(CPI текущо – CPI предходно) / CPI предходно] × 100
Но тук се крие и съществен проблем: какво точно съдържа тази потребителска кошница и дали тя е представителна за реалните разходи на различни социални групи?
Какво съдържа потребителската кошница в България и ЕС?
Потребителската кошница се актуализира периодично от Националния статистически институт (НСИ) и включва няколко основни групи:
- Храни и безалкохолни напитки
- Облекло и обувки
- Жилища, вода, електроенергия и горива
- Здравеопазване
- Транспорт
- Комуникации
- Образование
- Хотели, кафенета и ресторанти
За съжаление, кошницата не е адаптирана към различните доходни групи и региони – например тежестта на транспорта и енергията е по-висока за живеещите в провинцията. Това прави CPI среден показател, който не отразява инфлацията за „обикновения българин“.
Графика: инфлация в България 2024–2025 спрямо средната за ЕУ
Графика: инфлация в България 2020–2025 спрямо средната за ЕУ
Източник: Wikipedia / Trading Economics
Защо CPI занижава реалността?
- Методологични корекции: НСИ и Евростат използват „корекции на качество“, при които при смяна на модел електроуред, ако се счита за по-добър, част от ценовото увеличение се игнорира.
- Изкуствена замяна (Substitution bias): При поскъпване на даден продукт, се предполага, че потребителят го заменя с по-евтин. Така инфлацията изкуствено се намалява.
- Неофициални разходи: Плащанията в брой, доплащанията и разходите „на черно“ никога не влизат в CPI, но съставляват значителна част от реалните разходи.
Допълнително, официалните статистически органи служат често не като независими институции, а като инструмент в ръцете на управляващите. Чрез селективно интерпретирани данни се създава публичен наратив, който показва контролирана и „успешна“ икономическа среда. Тези данни се представят постоянно в националните телевизии, сутрешни блокове и правителствени отчети, като аргумент за стабилност и социален напредък. По този начин обществото бива манипулирано – официално инфлацията е ниска, докато реалността в магазините, аптеките и наемите говори друго.
Неофициална икономика и кешови плащания: сивата страна на инфлацията
България е сред страните в ЕС с най-голям сив сектор. Това сериозно изкривява официалната статистика за цените.
Ключови данни:
- Сивата икономика: между 25% и 30% от БВП
- Кешови плащания: над 60% от всички разплащания
Това означава:
- Услуги като ремонти, частни уроци, медицински услуги често се плащат кеш, без касови бележки
- Цените в тези сектори често растат по-бързо от официалните измервания
Пример:
Ако посещение при монтьор се вдигне от 200 на 250 лв., но е „на ръка“, тази инфлация не съществува в статистиката.
Заключение:
Официалната инфлация отчита „белия свят“ на икономиката. Но в България, където сивата икономика е масова, истинската инфлация често е двоен или троен ръст спрямо официално отчетения.
Източници:
- БАН: Сивата икономика в България
- Mastercard: Плащания в брой в Югоизточна Европа
- БНБ – Годишен доклад
Алтернативни методи за измерване на инфлацията
Много икономисти предлагат алтернативни методики:
- Core CPI (ядро на инфлация): Изключва волатилни елементи като храни и горива
- Индекс на жизнените разходи (COLI): Включва цялостния стандарт на живот и потребителски предпочитания
- Т.нар. „реална кошница“: Изчислена на база реални касови бележки и типични разходи на домакинства
Пример от САЩ:
Сайтът ShadowStats изчислява инфлацията със стара методология от 1980-те и показва два пъти по-висока инфлация, отколкото официалните данни.
За България подобна инициатива все още няма, но е напълно възможна чрез:
- crowdsourcing на касови бележки
- анализ на цените в онлайн магазини
- проследяване на основни разходи (наеми, здраве, транспорт)
Инфлацията като инструмент за манипулация
В условията на валутен борд, правителството не може да печата пари произволно. Затова манипулацията с данни и индекси става основно средство за изграждане на удобен публичен образ.
Официална инфлация от 3–5% звучи като успех. Но когато хлябът, парното и лекарствата скачат с 30% – реалността няма нищо общо със статистиката.
Показването на тези „успокоителни“ данни по медиите има ясен политически ефект – да се създаде усещане за контрол и стабилност. Това служи на управляващите, които могат да се хвалят с „успешна икономика“, без да променят нищо по същество.
Именно това създава недоверие към институциите, обезсмисля спестяванията и кара хората да търсят алтернативи – от злато и долари до инвестиции в имоти.
Заключение
Инфлацията не е просто процент. Това е усещане – по джоба, в магазина, в месечните сметки. Официалните данни са само част от историята. В страни като България с голям сив сектор и кешова култура, реалната инфлация често е невидима за статистиката, но болезнено реална за хората.
Решението? Повече прозрачност, нови методи за измерване и участие на самите потребители в отчитането на икономическата реалност.