Телефон: +359 889 77 88 20

Работно време: 24/7

Имейл: office@logi-sped.eu

Posted in

Улов на риба в ЕС през 2024 г.

Posted in

Рибните разтоварвания в ЕС през 2024 г. достигат 5,5 млрд. евро

Испания, Франция и Дания доминират в улова, а Североизточният Атлантик осигурява над 70% от количествата

На 21 ноември 2025 г., по повод Световния ден на рибарството, Eurostat публикува данни за състоянието на морския риболов в Европейския съюз за 2024 г. Според официалната статистика общата стойност на разтоварените рибни продукти в ЕС през 2024 г. е 5,5 млрд. евро, а уловът на флота на ЕС се оценява на 3,2 млн. тона, взети от седем морски района, обхванати от европейската статистика. European Commission


Какво означават „улов“ и „разтоварвания“?

В статистиката на Eurostat съществува важно разграничение между две понятия:

  • Улов (catches) – всички количества водни биологични ресурси, извадени от морето по време на риболовни операции. Част от тях може да бъде изхвърлена обратно (дискарди), използвана за стръв, преработена на борда или изгубена.
  • Разтоварвания (landings) – онази част от улова, която реално достига до сушата и влиза в търговския оборот – прясна, охладена, замразена или вече преработена. European Commission

Поради това стойността от 5,5 млрд. евро се отнася до разтоварванията в пристанищата на ЕС, докато 3,2-те млн. тона са свързани с оценения общ улов на флота на Съюза.


Кои държави носят най-голяма стойност от риболов?

Данните за 2024 г. показват силна концентрация на стойността в няколко водещи риболовни държави: European Commission+1

  • Испания е категоричен лидер – 30% от общата стойност на разтоварванията в ЕС.
  • Франция заема второ място с 16%.
  • Дания е трета с 13%.

При обща стойност 5,5 млрд. евро това приблизително означава:

  • Испания – около 1,65 млрд. евро,
  • Франция – около 0,88 млрд. евро,
  • Дания – около 0,72 млрд. евро.

Трите държави заедно формират почти 60% от стойността на рибните разтоварвания в целия ЕС – ясен сигнал за силно развит риболовен и преработвателен сектор, модерна инфраструктура и утвърдени експортни пазари.


Лидерите и по тегло на улова

Същите три държави доминират и по отношение на количеството (в тонове): European Commission

  • Испанският флот отговаря за 21% от общата маса на улова на ЕС;
  • Френският флот – за 15%;
  • Датският флот – за 14%.

При общо 3,2 млн. тона това означава приблизително:

  • Испания – около 672 хил. тона,
  • Франция – около 480 хил. тона,
  • Дания – около 448 хил. тона.

Така трите страни са водещи едновременно по стойност и по масата на улова, което подчертава значението им в общата риболовна картина на ЕС.


Основният „рибарски терен“ на ЕС: Североизточният Атлантик

По-голямата част от улова на флота на ЕС се осъществява в Североизточния Атлантик. Според Eurostat 71% от общия улов на ЕС през 2024 г. идва от този морски район. European Commission

В този регион доминират няколко ключови вида риба:

  • Херинга – около 19% от улова в района;
  • Синя мерлуза (blue whiting) – около 17%;
  • Цаца/спрот (sprat) – около 13%;
  • Скумрия (mackerel) – около 10%. European Commission

Тези видове са критично важни за европейската преработвателна индустрия и за директното потребление – както свежа риба, така и в консерви, замразени продукти и полуфабрикати.


Средиземно и Черно море: около 9% от улова на ЕС

Средиземно и Черно море заедно осигуряват 9% от общия улов на ЕС. European Commission

В тази комбинирана зона основни са:

  • Сардините18% от улова в района;
  • Аншоата (anchovies) – също 18%.

Това са типични дребни пелагични видове, които имат важно значение за местните рибарски общности – включително в Черно море – и за традиционната кулинария в държавите около двата басейна.


Океански райони извън Европа: тон, сафрид и калмари

Освен европейските морета, флотът на ЕС е активен и в трети страни и открити океански води.

Източният централен Атлантик дава 7% от общия улов на ЕС, като в района доминират: European Commission

  • Жълтопер тон (yellowfin tuna) – около 27% от улова там;
  • Сафрид (horse mackerel) – около 25%;
  • Тон „скипджак“ (skipjack tuna)9%;
  • Скумрия8%.

Западният Индийски океан осигурява 6% от общия улов, като 94% от улова в този район се пада на три вида риба тон: European Commission

  • Скипджак54%,
  • Жълтопер тон33%,
  • Голямоок тон (bigeye tuna)7%.

Югозападният Атлантик допринася с 5% от улова на ЕС, главно: European Commission

  • Хек (hake)72% от улова в района;
  • Калмар (squid)17%.

Останалите 2% от общия улов идват от Северозападния и Югоизточния Атлантик, които имат по-ограничено значение за флота на ЕС, но допринасят за диверсификация на видовете и зоните на риболов. European Commission


Защо тези данни са важни?

Данните на Eurostat за уловите и разтоварванията имат няколко ключови приложения:

  1. Политика по рибарство и квоти
    – Чрез тях Европейската комисия и държавите членки определят допустимите улови, квоти по видове и региони, както и мерки за опазване на рибните ресурси. European Commission+1
  2. Икономика на крайбрежните региони
    – Пристанищата и рибарските общности зависят пряко от стойността на разтоварванията. При 5,5 млрд. евро обща стойност за 2024 г. секторът остава значим източник на приходи и заетост в много райони на ЕС. European Commission
  3. Търговия и добавена стойност
    – Част от улова се преработва в ЕС – филета, консерви, готови ястия – което създава допълнителна добавена стойност и цели вериги „от кораба до масата“ (“from sea to fork”).
  4. Устойчиво управление и опазване на морската среда
    – Разпределението на улова по райони и видове (напр. доминиращ тон в Индийския океан или херинга и скумрия в Североизточния Атлантик) е базата, върху която се вземат решения за устойчивост и защита на морските екосистеми.

Специален акцент: България и Румъния – черноморният дял на ЕС

В Черно море в рамките на ЕС участват само две държави членки – България и Румъния. Те представляват целия „черноморски флот“ на Съюза. Според анализ на Европейския парламент през 2022 г. теглото на разтоварванията на този флот е около 8 722 тона, от които 5 546 тона за България и 3 176 тона за Румъния. Най-важните видове по тегло са морски охлюви, цаца (European sprat), миди и синегрида (bluefish). Epthinktank+1

На ниво ЕС за Черно море се определят общи допустими улови (TAC – Total Allowable Catches) само за два ключови вида:

Разпределение на квотите между България и Румъния

За тези два вида квотите се разпределят изцяло между България и Румъния: European Parliament+2Consilium+2

  • При калкана общият допустим улов се дели поравно между двете държави.
  • При цацата общата квота в Черно море е 11 475 тона, от които 70% са за България и 30% за Румъния.

През декември 2024 г. Съветът на ЕС одобрява увеличение на квотата за калкан в Черно море. В периода 2025–2028 г. **България и Румъния могат да уловят по 82,5 тона калкан годишно, т.е. увеличението е с около 10% спрямо предходните години. За 2025 г. България получава и прехвърлена неизползвана квота от 2023 г., така че максимално разрешеният ѝ улов на калкан достига 90,26 тона. FAOLEX Database+3BTA+3fakti.bg+3

За цацата Европейската комисия предлага квотата от 11 475 тона да се запази за 2025 и 2026 г., което показва относително стабилно състояние на запаса според наличните оценки. Oceans and fisheries+2Euromeat News+2

Много важно уточнение за Черно море

Всички числа за калкан и цаца, посочени по-горе за България и Румъния, представляват квоти (TAC/максимално разрешени обеми), определени с регламенти на ЕС.

Това НЕ са реално отчетените улови за съответната година, а теоретичните максимални количества, които рибарите имат право да извадят от морето при спазване на правилата.

Реалните улови обикновено са по-ниски от квотите и към момента на публикуване на Eurostat-статията още няма окончателни и публично достъпни данни за действителните улови в Черно море през 2024 г. – нито за България, нито за Румъния. European Parliament+1

Затова:

  • данните за ЕС като цяло в тази статия (5,5 млрд. евро, 3,2 млн. тона, дялове по райони и водещи видове) отразяват реално отчетени улови и разтоварвания за 2024 г., публикувани от Eurostat; European Commission
  • данните за Черно море, България и Румъния в акцента по-горе са квоти и максимално допустими обеми, определени с решения на Съвета и GFCM, и не бива да се възприемат като реален улов за 2024 г.

Източници и достъп до данните

  • Eurostat, новина „EU fish landings valued at €5.5 billion in 2024“, 21.11.2025 г., база данни fish_ca_main и свързаните тематични набори по морски райони. European Commission+1
  • Съвет на ЕС и Европейска комисия – прессъобщения и регламенти относно риболовните възможности в Черно море (квоти за калкан и цаца). FAOLEX Database+3Consilium+3Consilium+3
  • Европейски парламент, анализ „European marine fishing areas: The Black Sea“ – данни за разтоварванията на флота на ЕС в Черно море и разпределение по видове. European Parliament+1
  • Национални и регионални източници (специализирани издания), отразяващи решението за увеличаване на квотата за калкан за България и Румъния.

Свържете се с нас

Успешно изпращане