1. Какво всъщност е „джиро“?
Представи си, че държиш лист хартия, в който са „затворени“ пари или право върху стока – менителница, запис на заповед, акция, коносамент.
Джирото е кратък текст + подпис върху този документ, с който:
- прехвърляш правата си по него на друго лице (фирма или човек);
- в някои случаи поемаш и отговорност, ако длъжникът не плати.
В класическия правен език:
- прехвърлящият е джирант;
- лицето, в чиято полза е джирото – джиратар;
- самият надпис – джиро (или индосамент / endorsement).
Джирото е типично за ценни книги на заповед – менителници, записи на заповед, поименни акции, ордерни коносаменти.
2. Малко история – откъде идва думата „джиро“?
2.1. Италиански корени
Думата идва от италианското „giro“ – обиколка, завъртане, прехвърляне.
Още в късното Средновековие италианските банкери във Флоренция, Венеция и Генуа:
- използват менителници (cambiale), за да преместват пари между градове, без да возят сандъци със злато;
- правят вътрешни прехвърляния по сметки, наречени giro, girata – „завъртам“ вземането от един към друг.
Постепенно girata започва да означава именно:
надпис върху ценна книга, чрез който правото по нея се прехвърля.
2.2. От „girata“ до „индосамент“ и „джиро“
Във френското право се налага терминът endossement – от dos (гръб), т.е. „надпис на гърба“.
В българския език и законодателство влизат и „индосамент“, и по-краткото „джиро“ – днес те се използват като синоними.
3. Менителница и коносамент – какво са и как се различават?
За да разберем къде живее джирото, трябва да разграничим ясно двата основни героя в международната търговия – менителницата и коносамента.
3.1. Какво е менителница?
Менителницата е ценна книга, която съдържа:
- безусловно нареждане от едно лице (теглител) към друго (платец)
- да плати определена сума пари
- на трето лице (поемател) или по негова заповед
- на определена дата и място.
По българското право менителницата е уредена в Част трета „Менителница, запис на заповед и чек“ на Търговския закон.
Официален консолидиран текст на Търговския закон можеш да намериш тук:
Ключови характеристики:
- това е инструмент за плащане и кредит;
- може да се прехвърля многократно чрез джиро;
- джирантите по веригата носят регресна отговорност – ако платецът не плати, всеки следващ притежател може да търси плащане и от тях.
3.2. Какво е коносамент?
Коносаментът (Bill of Lading) е документ, който:
- доказва, че превозвачът е приел/натоварил стоката;
- удостоверява договора за морски превоз;
- служи като документ на собственост върху стоката – този, който държи оригинала на ордерен коносамент, може да изиска товара.
В българското право коносаментът е уреден в Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) – виж:
На международно ниво важен документ са Хамбургските правила – Конвенцията на ООН за превоза на стоки по море:
3.3. Менителница vs. коносамент – обобщение
| Менителница | Коносамент | |
|---|---|---|
| Основна функция | Плащане / кредит | Превоз + право върху стоката |
| Какво „държи“ документът | Парично вземане | Конкретна стока + превозен договор |
| Тип ценна книга | Менителничен ефект | Транспортен документ и документ на собственост |
| Прехвърляне | Чрез джиро | Зависи от вида на коносамента |
| Правна уредба в BG | ТЗ, част „Менителница…“ | КТК, раздел за коносамента |
Общото: и двата документа могат да бъдат „на заповед“ и да се прехвърлят чрез джиро.
Разликата: менителницата „затваря“ пари, коносаментът – товар.
4. Видове коносаменти и къде „живее“ джирото
В практиката и в КТК коносаментите условно са три вида:
- Поименен (straight bill of lading)
– издаден на конкретно лице („to X Ltd.“).
– по правило не се джиросва, а се прехвърля по правилата за цесия (чл. 99–100 ЗЗД).
– официален текст на ЗЗД – PDF от Агенция по вписванията:
Закон за задълженията и договорите – PDF - Ордерен (order bill of lading)
– „to order“ / „to the order of…“
– класическият прехвърляем коносамент, върху който се прави джиро. - На приносител (bearer bill of lading)
– „to bearer“
– правото следва този, който физически държи оригинала.
Кодексът на търговското корабоплаване урежда прехвърлянето на коносамента – най-важен е чл. 119 КТК (виж линка към КТК по-горе).
5. Как изглежда едно джиро формално?
Юридически валидното джиро трябва да е:
- върху документа (или алонж – здраво прикрепен лист);
- подписано от джиранта.
Обичайно съдържа:
- текст:
- „Платете на заповед на …“ (пълно джиро), или
- само подпис (бланково джиро);
- дата и място – добра практика, макар не винаги да са задължителни.
5.1. Пълно джиро
Пример за менителница / коносамент:
„На заповед на Банка Х АД, София.
10.12.2025 г., Бургас
Подпис: …“
Тук е ясно кой става титуляр.
5.2. Бланково джиро
Само подпис на гърба на документа.
Документът става почти като „на приносител“ – който го държи, може:
- да впише своето име над подписа;
- да го джироса нататък;
- да го предяви за плащане / получаване на стоката.
6. Джирото в българското право – общи ефекти
В частта за менителниците Търговският закон (виж линка към ТЗ по-горе) урежда, че:
- джирото прехвърля всички права по ценната книга;
- джирантът остава солидарно отговорен – ако платецът не плати, джиратарят може да търси плащане по веригата;
- джирото трябва да е подписано – без подпис няма валидно джиро;
- условните джира („прехвърлям, ако…“) се считат за без условие.
Тази логика е в синхрон с международните стандарти за менителниците (UN Convention on International Bills of Exchange and International Promissory Notes) и с класическите Женевски унифицирани закони.
7. Джиро върху коносамент – специфики по КТК
7.1. Поименен коносамент
Чл. 119, ал. 1 КТК:
поименният коносамент се прехвърля по правилата за цесия (чл. 99–100 ЗЗД) – тоест:
- нужен е договор за прехвърляне на вземане;
- длъжникът (превозвачът) трябва да бъде уведомен;
- коносаментът се предава физически.
Това не е джиро в класическия смисъл.
7.2. Ордерен коносамент – тук е „истинското“ джиро
Чл. 119, ал. 2 КТК (по смисъл):
- ордерният коносамент може да се прехвърля с пълно или бланково джиро;
- приобретателят по бланковото джиро може да прехвърли коносамента по-нататък с просто предаване или с ново джиро;
- важно: приобретателят няма право на регрес към джиранта.
Това е голямата разлика с менителницата:
- при менителницата джирантът гарантира плащането (регрес);
- при коносамента джирантът не гарантира, че превозвачът ще изпълни, а само прехвърля документ за товар.
7.3. Коносамент на приносител
Чл. 119, ал. 3 КТК:
коносамент на приносител се прехвърля само с предаване, без джиро.
8. Джиро на коносамент в реална ситуация (акредитив + контейнер)
Класически сценарий:
- Български износител продава стока по FOB Варна/Бургас с документарен акредитив (L/C).
- Линейният превозвач издава коносамент:
- Consignee: „TO ORDER OF SHIPPER“ – ордерен коносамент.
- Износителят го представя в своята банка.
- За да стане банката титуляр на товара, износителят джиросва коносамента:
- „To the order of BANK X AD, Sofia“ + подпис (+ печат – по банкови правила).
- След плащане банката джиросва или предава коносамента на купувача.
- Купувачът или неговият спедитор представя оригиналния джиросан коносамент на пристанището в дестинацията и получава стоката.
Банките работят по правилата на UCP 600 – Uniform Customs and Practice for Documentary Credits на ICC:
Там е записано какви характеристики трябва да има един коносамент, за да бъде приет по L/C – включително изисквания относно „original“ документи, дати, текст на „to order“ и др.
9. Практичен чеклист за твоя екип (джиросване на коносамент)
Когато при вас дойде коносамент за джиросване/проверка, хората ви могат да минават през следните стъпки:
- Проверка на вида коносамент
- „TO ORDER…“ → ордерен → може джиро.
- Име без „order“ → поименен → цесия, не джиро.
- „TO BEARER“ → на приносител → прехвърляне с предаване.
- Кой подписва джирото?
- управител / прокурист / пълномощник с нотариално заверено пълномощно;
- проверка в Търговския регистър кой е законен представител.
- Форма на джирото
- пълно: „To the order of …“ / „На заповед на …“ + подпис;
- бланково: само подпис (по-рисково при изгубен документ);
- дата и място – за по-ясна верига.
- Верига на джирата
- да няма „дупки“ – всяко следващо джиро да стъпва на предишния титуляр;
- да се пазят копия (сканове) на B/L с всички джира.
- Оригинали
- да се работи само с оригинални коносаменти (особено при L/C);
- да се отбелязва броят на оригиналите („3/3 original“ и т.н.).
Подпис или подпис + печат при джиро?
1. Какво казват законите?
- Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) – когато изисква писмена форма, говори за подпис, не за печат.
ЗЗД – официален PDF (Агенция по вписванията) - Търговски закон – при менителници, записи на заповед, чекове и джира:
изисква се документът да е подписан от издателя/джиранта. Никъде няма изискване за фирмен печат.
Търговски закон – консолидиран текст - Кодекс на търговското корабоплаване – чл. 119 за прехвърляне на коносамента говори за джиро, но не изисква печат – само джиросване (надпис + подпис).
КТК – PDF
Юридическият извод:
За валидността на едно джиро по българското право е достатъчен подписът на джиранта. Печатът не е задължителен реквизит.
2. Защо тогава всички искат печат?
В реалния живот:
- банките, корабните линии, митниците и други институции имат вътрешни правила – за тях печатът е допълнителна гаранция, че:
- подписва фирмата, а не физическо лице със същите инициали;
- документът е минал през вътрешен контрол.
Това не променя закона, но променя практиката:
ако няма печат, някои банки/оператори просто отказват да приемат документа, въпреки че по закон би бил валиден.
3. Разумният компромис за една логистична фирма
- Правна позиция:
- Знаете, че за джиро по ТЗ и КТК е достатъчен подпис.
- Практическа позиция:
- Във външните си документи (коносаменти, гаранции, менителници) винаги добавяте и фирмен печат, когато джиросвате:
- подпис + печат на управителя/упълномощеното лице;
- ясно изписано име на джиратаря.
- Вътрешни правила:
- Кратка инструкция:
- кой има право да подписва и печати джира;
- при какви случаи печатът е задължителен (банки, митници, чуждестранни партньори);
- как се съхраняват копия на документите.
- При спор:
- при нужда може да се аргументира, че липсата на печат не прави джирото недействително, ако е налице подпис на лице с представителна власт и спазена законовата форма.
Кратко резюме:
Джирото е малък надпис с големи последици – той „премества“ пари и стоки по света, без да местим сейфове със кеш и складове със стока. Менителницата и коносаментът са различни инструменти, но и двата позволяват това движение. По закон ви трябва подпис, а по практика – почти винаги и печат, за да спите спокойно в отношенията си с банки, превозвачи и институции.